Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Юли, 2017  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31
Постинг
02.11.2013 17:44 - БОГ КАТО ТВОРЕНИЕ НА ЧОВЕКА
Автор: kordon Категория: История   
Прочетен: 8140 Коментари: 32 Гласове:
15

Последна промяна: 07.11.2013 20:45

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

     БОГ КАТО ТВОРЕНИЕ НА ЧОВЕКА


    Не Бог е създал човека, а човекът e създател на Бог.

    Въпросът за съществуването на Бог винаги е вълнувал хората. Той е част от голямата енигма за битието, за генезиса на човека, за произхода и функционирането на Всемира. Вероятно Homo sapiens единствен от всички живи същества се интересува откъде е произлязъл животът, той самият и Вселената като цяло. Като интелигентно създание, още преди хиляди години човек е искал да узнае причините за случващото се около него и с него самия. Разполагайки само с нищожно количество информация обаче, той не е имал никакъв шанс да разкрие истинските движещи сили на природните явления. След като заради липсата на опит и знания човекът не е можел да прозре реалните закономерности, които управляват света, той е предположил, че всичко се подчинява на сили, които са невидими, които са тайнствени и всемогъщи.

 

                        РЕЛИГИЯТА КАТО ИДЕЯ

    Няма да се спираме поотделно на всички интерпретации и модификации на религиозната идея, започнала от простото вярване, че животни и природни обекти (дървета, скали, реки, езера и т.н.) притежават душа и свръхестествени възможности, и стигнала до далеч по-сложната версия за единния Бог. Всички тези схващания – анимизъм, шаманизъм, фетишизъм, тотемизъм, зоолатрия, политеизъм, монотеизъм – представляват не просто различни концепции, а отделни етапи от развитието на човешката мисъл и представа за света. Тази представа е еволюирала благодарение на трупания в продължение на векове опит, а с нея са се развили и религиозните идеи, адаптирайки се към новите познания и изисквания. Следователно всяка религиозна система е адаптирана версия към съответната епоха, синхронизирана със знанията на тогавашните хора.

    На даден етап от общественото развитие обаче, религиозните институции са взели връх и са започнали да доминират и управляват обществата сами или с помощта на светски владетели. Оттогава религиозните доктрини са се превърнали в инструмент на властта и затова са били нагаждани така, че да държат непосветеното мнозинство в подчинение. Религията, влизайки в корпоративен съюз с властта, й е придавала „законна” форма уж със санкцията на най-висшата инстанция, над която няма никой друг – самият Бог. Религията се е превърнала в непоклатима догма, всяка критика към която е била преследвана и смазвана жестоко, тъй като е могла да застраши нейното господство и това на аристокрацията. Тя е имала жизнен интерес да подържа мита за Бог, защото на него именно се е крепяло нейното могъщество и благосъстояние. Това позициониране на религиозната върхушка на върха на йерархията наред със светския елит и е осигурявало огромни предимства и привилегии, които е трябвало да бъдат защитавани безкомпромисно. Промяната на това комфортно статукво би била крайно неизгодна за нея и затова тя всячески се е стремяла да го запази. Така религията се е консервирала, отхвърляйки всеки опит за ревизия и унищожавайки всяка външна опозиция. Това резонно води до спиране на нейното развитие, закостеняване, превръщането й в ретроградна, реакционна и мракобесна структура, която води яростна битка с всичко ново, със стремежа за знания, с науката и нейните дейци.

 

                              РЕЛИГИЯ И НАУКА

    Религията и науката, колкото и парадоксално да изглежда на пръв поглед, са едно и също нещо – те отразяват представата на човек за света на определен етап от развитието на цивилизацията. Науката измества религията, тя е религията на новото време, защото също като нея дава обяснение на случващото се около нас, но вече от върха на планината от знания, които човечеството е натрупало след появата на религиозния култ. Оттогава се е променило всичко – техниката, технологиите, материалите, обществената организация, социалната структура, икономическите взаимоотношения, информацията, мястото на половете в обществото, формата на държавно управление и т.нат. Ние сме приели тези промени, защото те са част от естественото развитие на цивилизацията. Старите разбирания за бита, трудовата дейност, човешките отношения, политическата система не са изчезнали безследно, а плавно са се трансформирали в днешните представи. Същото е станало и с вижданията ни за заобикалящата ни среда и за принципите, по които тя съществува и функционира, част от които виждания са намерили израз в религиозните концепции. Те обаче са се модифицирали по същия начин както и всички останали човешки дейности и представи под влияние на натрупаните знания и са еволюирали в съвременната наука. Защото и религията, и науката представляват в своята същност и изразяват желанието на разумния човек да си обясни света. С тази разлика, че религията вече е изиграла своята роля, заета своевременно от науката, която е призвана да даде достоверен отговор на фундаменталните въпроси.

 

    РЕЛИГИЯТА КАТО ЕТАП ОТ РАЗВИТИЕТО НА                                      ЦИВИЛИЗАЦИЯТА

    Различните етапи, през които преминава религиозната идея, представляват всъщност етапите на израстване на човечеството, чиито представи за заобикалящата го среда се усложняват и усъвършенстват паралелно и в пълна зависимост от нарастването на неговите познания. Чрез акумулирането на повече знания и опит човешката цивилизация постепенно излиза от детската си възраст, което води до еволюция на обществественото съзнание. Укрепналото самочувствие на модерния човек, еманципирал се от религиозната митология и от „авторитета” на Бог, вече не се нуждае от наивните притчи и обяснения за божествения произход на света, а от рационално тълкувание на природните процеси, основаващо се на натрупаната в продължение на много хилядолетия информация. Да пренебрегнем този многовековен опит и да се доверим на идеите, проповядвани преди хиляди години, е все едно да продължим да вярваме в Санта Клаус дори и в зряла възраст при положение, че всичко около нас доказва, че той просто не съществува.

    Тези идеи, модерни за времето си, са били създадени от предците ни на базата на тогавашния дефицит на знания и опит. На основата на последните хората в онези времена са създали и останалите материлни и духовни придобивки на къснобронзовата и ранножелязната епохи, като несъвършените бронзови и железни оръжия и оръдия на труда, например. Те не са могли да сътворят по-добри, не защото са били глупави, а понеже по това време технологиите и материалите за такива не са били познати все още и обществата не са били узрели за съответните идеи. Да прилагаме в съвремието религиозните постулати, изнамерени преди 2-3 хиляди години от неуките ни предци на базата на оскъдните тогавашни познания, е все едно да почнем днес да боравим със същите некачествени предмети, сечива и инструменти и с престарелите и отдавна излезли от употреба обществени норми и закони, използвани от хората, съчинили Стария завет на границата между бронзовата и желязната епохи. Защото нискокачествените (от днешна гледна точка) бронзови или железни ножове и мечове, затворените патриархални общества, управлявани от някой тиранин, насилието над жените, примитивното земеделие и скотовъдство, ужасните обичаи, изключително ниският жизнен стандарт, високата смъртност и религиозните норми са продукт на една и съща епоха, на едни и същи обществени нагласи, на едни и същи крайно ограничени познания както за материята, така и за духа. Да използваме днес Ветхия завет (наречен от Айнщайн в едно негово писмо колекция от достойни, но примитивни и детински легенди) като решение на първостепенните въпроси е като да ползваме грубите и неефективни (и дори вредни в някои случаи) медицински практики на хората от онова време в днешното здравеопазване.

    Религиозните идеи не са нищо повече или по-малко от етап в нашето развитие, градивен елемент от сданието на човешката цивилизация, върху който ние сме надградили още огромно количество материал под формата на информация и опит. Без тях наистина не можем, но само с тях бихме останали едва в началото на градежа, на онова примитивно ниво на материално и духовно развитие, на което са били обществата преди повече от двадесет века. След като ползваме с охота материалните придобивки на модерната епоха, е редно да се възползваме в пълна степен и от нейните постижения в областта на знанието и науката, защото духовните и материалните достижения са неделими и трябва да бъдат разглеждани като неразривно свързани и взаимнозависими. А те доказват недвусмислено, че приписваното някога на Господ (т.е. всичко) е естествено следствие от природни закономерности, а не плод на чудодейни сили. Трябва да се освободим от детинската си наивност и сляпата си вяра в свръхестествени феномени, защото „еврейската религия, наред с всички останали религии, е въплъщение на детински суеверия”, а „думата Бог не е нищо повече от израз и продукт на човешките слабости” (Айнщайн; виж).  

 

               БОГ КАТО ТВОРЕНИЕ НА ЧОВЕКА

    Ако направите на едно дете дори и елементарен фокус, то ще остане с впечатлението, че той е дело на тайнствени сили, защото ще му липсват познания и жизнен опит да си обясни случилото се. Ако покажете същия или дори много по-сложен номер на зрял, трезво мислещ човек, той, даже без да знае неговия секрет, ще е убеден, че зад него се крие някакъв трик, а не чудо или магия. И ще бъде напълно прав. Точно така стоят нещата и с религията. По детски наивните наши предци не са знаели и не са могли да разберат кои са движещите механизми на събитията и явленията и затова са ги приемали за дело на незнайни, мистични сили. Когато с течение на вековете хората са придобили достатъчно опит и знания (т.е. когато са пораснали), те са осъзнали (или поне част от тях), че чудеса и магии не съществуват, а абсолютно всички природни процеси си имат естествено обяснение, дори и да не знаем всичко за тях в момента. Защото това, че не знаем тайната на фокуса не означава, че той е извършен от Бог.

    Бог – това е простоватото обяснение на нашите далечни предци, живеещи в детската възраст на човечеството в състояние на дълбоко невежество, бидейки все още твърде неопитни и лишени от знания; Бог е наивният им отговор на вълнуващия ги въпрос за това как е произлязъл и как работи светът. След като не са можели да си обяснят това по друг начин, след като не са могли да разберат „секрета на фокуса”, те са си отговорили по единствения възможен на този етап начин – предположили са, че някой, притежаващ свръхвъзможности, стои зад всичко случващо се. Този някой те нарекли Бог. Тоест, Бог е рожба, следствие от непознаването на причинно-следствените връзки в природата. Днес знаем, че приписваните на този химеричен образ явления и събития – епидемии, земетресения, вулканични изригвания, движенията на небесните тела, смяната на годишните времена, смъртта и т.нат. – са следствие от естествени природни сили и въздействия и зад тях няма нищо мистично.

    Древните евреи – авторите на Стария завет, основополагащ камък на авраамическите религии (юдаизма, християнството, исляма, бахайството) – са били в постоянна борба със своите съседи, което е намерило отражение в образа на техния Бог – сърдит и отмъстителен, разрушител и унищожител на техните съперници. Някои виждат Бога като покровител и вдъхновител на военните им начинания, на грабежите и убийствата им, оправдавани с неговата воля. Други си го представят като изпълнен с любов и доброта. Очевидно всеки вижда Бог такъв, какъвто иска да бъде, какъвто отговаря на неговите нагласи, очаквания и надежди. Това напомня на „синдрома на слона” от древноиндийската притча за слепците и слона. Според нея няколко слепци спорели какво представлява слонът. Единият докоснал крака на слона и казал: слонът прилича на стълб. Другият докоснал хобота и казал: слонът прилича на въже. Третият пипнал корема на слона и казал: слонът прилича на огромна бъчва. Четвъртият докоснал ушите му и го оприличил на голямо ветрило. И след това те заспорили как изглежда слонът. Тоест, всеки си го е представял според личните си впечатления от физическия допир с него, интерпретирани от собствените му индивидуални разбирания. Разликата е в това, че слепците са си имали работа с реално съществуващ обект. Докато религиозно вярващите упражняват своето въображение върху изкуствено създаден от човека образ, който при това вече е твърде овехтял, премного изостанал от общочовешкото развитие и от постиженията на цивилизацията ни и неотговарящ на съвременните представи. Религията е реликт от миналото, един рудиментарен елемент, който е изпълнил своята важна роля, полезен на определен етап от културното ни развитие, но вече нямащ място в модерните взаимоотношения и неимоверно порасналите знания на хората.

    В процеса на своето психическо и физическо съзряване индивидът придобива много знания и опит, които го изваждат от детската му наивност, които го научават, че не съществуват Великденски заек и Дядо Коледа и че не щъркелите носят децата. Благодарение на научените житейски уроци той осъзнава, че природните явления и събитията от живота се ръководят не от чудеса и свръхествествени сили, а от естествени закони. Той добива увереност, че дори и да не знаем причините и механизмите на дадено явление, това не означава, че то е чудо или дело на митични същества, а има природен, естествен произход, чието непознаване се дължи само на непълните ни познания. Разкриването му може да стане само чрез добросъвестно изследване на неговите характеристики и природа, а не чрез сляпа вяра, която е враг на познанието и прогреса. Крайно време е да навлезем в периода на зрялост, където чудесата нямат място, където явленията следват естествения си, предопределен от природата ход, който може да бъде разгадан само от прагматичния и освободен от догми разум, чиято свобода на мислене и въображение трябва да се ограничава само от морала. Защото липсата на морал е най-голямата беда на нашето съвремие.

 

       МОРАЛЪТ – РЕЗУЛТАТ ОТ ОТНОШЕНИЯТА                           МЕЖДУ ЧОВЕКА И ПРИРОДАТА

    Известно е, че моралът също е представян от вярващите като заслуга на Господ, понеже именно той, според тях, го е дарил на хората. Това, разбира се, е все същият удобен за тях подход, според който добрите неща се провъзгласяват за божие дело, а лошите – за дело на дявола или човеците. Но Бог има принос за морала толкова, колкото и за приливите, отливите, изгревите, залезите, гръмотевиците, радиацията, любовта и живота и всички останали явления, които традиционно му се приписват, но за които знаем вече, че имат напълно природен характер. Моралът, подобно на чумата, за която също се твърди, че е изпратена от Бог, само че за наказание, има естествен произход, както впрочем и всички останали явления във Вселената.

    Малко по малко, с увеличаване на знанията ни, ние научаваме, че приписваните на това свръхестествено въображаемо същество дела всъщност са резултат от действието единствено на природни сили. Затова, дори и да не знаем кога и как точно е възникнал моралът, няма причини да се съмняваме в естествения му генезис. Поради тази причина религиозните дейци и последователи се съпротивляват на научния подход, защото той развенчава митовете за Бог, поставяйки вярващите в тях в положението на наивни деца.

    Не е вярно твърдението, че без Бог няма морал, защото моралните принципи са създадени и установени именно от хората, макар и несъзнателно, за да култивират суровите нрави, за да заздравят връзките в обществото, за да сплотят индивидите, да ги организират около общи цели и идеи и по този начин да направят човешкия колектив по устойчив и резистентен на природните стихии, на катаклизмите, на епидемиите и на нещастията. Моралът е естествен продукт от развитието на човешките култури, чрез който те са осигурявали своето оцеляване, възможно само при съществуването и спазването на общоприети правила, осигуряващи обществения ред.

    Хората инстинктивно и по необходимост са изобретили морала, защото, като всички видове, организирани в общности (стада, ята, глутници, прайдове), са се нуждели от правила, които да регламентират отношенията между тях. Естествено, Homo sapiens, като интелигентно същество, е създал много по-сложни и съвършени порядки. Но за да бъде наложено на онези диви и сурови хора от праисторическата епоха да спазват неписаните закони на общността, е бил необходим някакъв мощен стимул. Има обаче само един такъв стимул, който може да принуди индивидите да се подчиняват на нещо или на някого и да правят неща, които ги ограничават и противоречат на нагоните и щенията им – това е страхът. Но ако слабите се страхуват от по-силните, то какво може да накара по-силните да се страхуват и също да следват правилата? Тъй като най-силните са такива, защото не изпитват страх от останалите, те могат да бъдат сплашени само от някаква сила, на която не могат да се противопоставят. Такава сила е намерена интуитивно в лицето на свръхестествените същества, които според древните хора управлявали света и човешките дела – демони, духове, божества. Страхът от тайното, от неизвестното, от невидимото, което вижда, чува, знае и може всичко, и което (според техните представи) иска хората да спазват неговите повели, е карал човеците като цяло да се подчиняват на тези правила, които уж изразяват неговата воля. Ето защо образът на Бог е бил необходим като един вид плашило, което е трябвало да кара индивидите да мислят, че неспазването на наложените уж от него норми не само че няма да остане незабелязано, но няма да остане и ненаказано.

    По този начин с помощта на страшилището „Бог” всички, включително и най-силните, са били принуждавани да уважават обществените принципи и да се съобразяват с тях. По същия начин в различните култури възрастните използват подобни фантастични страховити образи (Торбалан, Бабай, Bogeyman, hombre del saco, El Coco, babau, L'uomo nero, Μπαμπούλας, al-Bu'bu, butzemann,  Bøhman, Gogoli, le croque-mitaine, Gulyabani и т.н.), за да плашат децата и да ги подтикнат да слушат, т.е. да изпълняват това, което се иска от тях според семейните и обществените традиции. Това е поредното указание, че персонажът на Бог не е бил измислен случайно, а е роден от естествената необходимост да се създаде ред и организация в човешкия колектив като чрез внушаване на страх у индивидите (тъй като страхът е много силен мотиватор) те биват принудени да съблюдават общоприетите норми, т.е. моралните принципи.

    Строго погледнато човекът като отделен индивид не е особено морален по природа, може би защото моралът е функция на обществото. Казано с други думи, човек трябва да е поставен под външен натиск, т.е. да изпитва здравословен страх от негативни за него последствия, от наказание, за да следва моралните принципи, които реално ограничават персоналната му воля. Затова хората имат нужда от мотивиращ, от сплашващ фактор, който да ги принуждава пряко волята им да спазват обществените норми. Дълго време ролята на такъв фактор е играел образът на Бог. Но с разрастването и усложняването на човешките общества, принципите и организацията им са се усъвършенствали. Моралните норми, като неписани наставления и препоръки, не са били вече достатъчни и са залегнали в основата на съвременното законодателство в реформирана и разширена форма, а ролята на Бог, като съблюдаващ тяхното спазване авторитет, изпълняват редица обществени институции – полиция, следствие, съд, прокуратура (съдебната система като цяло). Тоест, на днешния етап изпълнението на гражданските задължения не е оставено на човешките капризи, щения и собствено интерпретиране, а е строго регламентирано със съответната правова база, съобразяването с която не е препоръчително, а обезателно. Така Бог вече има ефективен и достоен правоприемник в лицето на държавните структури и органи и е дошъл моментът когато той самият трябва да бъде освободен от своята длъжност, за да продължи човечеството да се развива. 

    Тук ще се опитаме да открием и проследим накратко корените на морала в човешката природа и в отношенията на човека с околната среда.

    Всички животни, живеещи в групи, спазват правилата на своята – ято, глутница, прайд, пасаж, колония, рояк, табун – защото, макар и да не го осъзнават, по този начин те по-успешно могат да защитят себе си и своите малки от хищници, да осигуряват по-лесно храна, да отглеждат съвместно малките. Животните, които живеят заедно, имат силно изразен стаден инстинкт. Той е еволюционно обусловен и е свързан с оцеляването на вида. Стадният живот има редица преимущества, които се изразяват в това, че членовете на стадото могат по-ефективно да използват наличните и често оскъдни ресурси, особено ако са разположени на огромно пространство. За стадата е характерно наличието на общ ритъм на живот, който се проявява в това, че животните в стадото се хранят, почиват, преместват се, мигрират и се защитават съгласувано.  

    Стадният начин на живот и свързаната с него социална организация при хищниците им позволяват да ловуват далеч по-едри животни, отколкото биха могли сами. Именно потребността от улавяне на по-бързи и значително превишаващи ги по габарити твари се явява при вълците например основа за възникване на глутницата.

    В по-високо организираните стада доминиращият индивид – лидерът – взема непосредствено участие в управлението на групата с помощта на система от сигнали. Такива стада са характерни за големите хищници, китообразните, някои копитни, а също и за приматите, при които се забелязва ясно изразена йерархия. Например вълците се групират в глутници, въпреки че това означава да спазват йерархичния ред, т.е. да се подчиняват на стоящите над тях. Но пък участието в групата им дава огромни преимущества, каквито не биха имали като самостоятелни единици.  

    Предците на човека също са живели на групи в продължение на милиони години, откъдето сме и наследили стадните си инстинкти. Тези примитивни животински инстинкти обаче са били пречупени и трансформирани от далеч по-сложния мозък на разумния човек в много по-комплексни правила и принципи, запазвайки все пак основната си роля. Ето как от стадните инстинкти се е появил моралът, който е тяхната усъвършенствувана версия. Моралът, като тяхно продължение, е имал същата функция да подобрява отношенията между индивидите и да заздравява връзките им, минимизирайки проблемите и конфликтните ситуации. Спазването на моралните принципи е било предпоставка за създаването на сплотена и организирана общност, което неимоверно е увеличавало шансовете й не само да оцелее, а и да се развива успешно и да благоденства.

    Моралът, сплотяващ индивидите около значими и признати от всички принципи, не е възникнал инцидентно, нито е спуснат отгоре, а по естествен път се е появил от необходимостта да се оцелява в една изключително враждебна за ранния човек среда, в която човешкият вид неведнъж е бил на ръба на изчезването. Подчиняването на тези принципи е давало правото да живееш сред колектива, под неговата протекция, да споделяш общите блага, да ползваш общите материални и духовни придобивки и общите идеи, както и ти самият да предлагаш такива, бидейки с това полезен за всички. Моралът обединявал хората не в някаква проста маса от индивиди, а в един жив, дишащ организъм, който чрез своята единност и солидарност е бил много по-силен и способен да оцелее от отделния човек.

    Всъщност обединеният от общите морални принципи човешки колектив е най-силната организирана структура в живата природа, която може да бъде победена само от подобна такава (изключвайки природните сили). Човекът се е изкачил на върха на йерархията, защото е бил организиран в сплотени общности, връзките в които са се осъществявали на принципа на отказа от част от личните желания и претенции и на подчиняването на колективните норми в името на общите интереси. Тоест, жертвайки част от личната си свобода и подчинявайки се на моралните принципи на дадена общност, които изискват подтискане на първичните инстинкти, на страстите и нагоните, индивидът има по-голям шанс да оцелее и прогресира. Следователно моралът е инструмент на човешките общества за осигуряване на съществуването и благоденствието им.

    Както навсякъде и с всичко в природата и тук се извършва плавен еволюционен процес, при който стадните инстинкти са се превърнали в морални принципи, а те от своя страна са били вградени в съвременното законодателство. Това е един закономерен, лишен от всякаква мистика природно обусловен процес на израстване на човека от диво създание до разумно същество, изградило най-сложно организираната известна на този етап система – човешката цивилизация. С наличните днес познания не е трудно да си обясним този възходящ процес като резултат от взаимодействието и влиянието на изцяло естествени сили, но за нашите далечни предшественици това прозрение е било извън обхвата на техните познания. Те са тълкували явленията по свой, единствено достъпен тогава начин и ние би трябвало да уважаваме желанието им да си обяснят света. Те са изградили основата на цивилизацията като са събирали знания, опит и идеи, върху които именно ние градим материалните и духовните блага, на които се основава благоденствието на съвременните общества. Прогресът и благосъстоянието им не биха били възможни без педантичното трупане на информация, без интелектуалните усилия на ранните хора и всички поколения преди нас. Не на делюзията Бог (виж), а на тях трябва да благодарим за възможността днес да живеем в един по-добре организиран, по-справедлив и по-благоустроен свят. Този свят не е лишен от недостатъци, но само от нас зависи дали ще продължим да се борим с тях и дали ще оставим на идните поколения нещо, за което те да ни бъдат признателни. Остава да се надяваме, че след нас ще останат не само материални придобивки, но и постижения в духовната сфера.

    Така че моралът не е заслуга на Бог, а е естествено продължение на стадните инстинкти, но вече в много по-усъвършенствувана форма, което се дължи на по-развития ни мозък и нервна система. Затова в появата на морала няма никакво чудо, нито намеса на свръхестествени същества, а може да се обясни само с въздействието на природните сили и закономерности върху Homo sapiens – един от многото животински видове на планетата Земя.


Автор: Виктор Кордон




Гласувай:
16
1



1. freeoldmen - Истинско удоволствие беше за мен да прочета тази статия!
02.11.2013 18:28
Чудесен анализ и ясни изводи!
Ще я включа в блогрола си, ако не възразяваш.
Поздрави!
цитирай
2. kordon - от kordon до freeoldmen
02.11.2013 18:58
Благодаря за комплимента! Радвам се, че вижданията ми са ти допаднали, което приемам като потвърждение за правотата на моите изводи.
Разбира се, че не възразявам, въпреки че не съм наясно какво точно е "блогрол".
Бъди здрав!
цитирай
3. stamenmihalevski - Като цяло съм напълно съгласен с ...
02.11.2013 23:19
Като цяло съм напълно съгласен с написаното, с изключение на няколко подробности. Първо - "простото вярване, че животни и природни обекти притежават душа" - Кое му е простото и кой изобщо е доказал съществуването на душата у човек с научни средства, а кой е доказал с научни средства, че котките например нямат душа?
цитирай
4. stamenmihalevski - Второ - Кой е доказал с научни сре...
02.11.2013 23:20
Второ - Кой е доказал с научни средства, че все пак Бог не съществува? - нали науката приема нещо за факт, чак след като то е доказано, е тогава защо да приемам, че Бог не съществува, след като никой не го е доказал? (За мен Бог е синоним на природа, но си представи, че съм религиозен и въпросът ти го задава такъв човек...) Вярно е, че сме доказали, че земетресението например не е дело на Бог, но това може да е просто грешка на религията т.е. тя да е сбъркала, съобщавайки на хората, че това е божие дело, но това пък не означава, че щом религията е сбъркала за земетресенията, то Бог не съществува и няма влияние над разни други неща.
цитирай
5. stamenmihalevski - Трето - Има едно противоречие в и...
02.11.2013 23:20
Трето - Има едно противоречие в идеята ти - Хем най-силните измислят Бог, за да контролират по-слабите и да ги управляват, хем най-силните се страхуват от собствените си измислици? Нещо не чаткам... :))) Ако аз лъжа хората за нещо, за да ги контролирам, мислиш ли, че сам ще си вярвам на глупостите? С последния въпрос искам да кажа, че моралът на тези, които са използвали митовете и легендите за Бог, не е бил под контрол от религията, а дори напротив - тя ги е направила още по-неморални и извратени. Елита е изграждал морала си на други принципи, но не и на религиозни(си мисля аз).
цитирай
6. kordon - от kordon до stamenmihalevski
03.11.2013 00:11
На мен не ми е известно изобщо за съществуването на такова нещо като "душа" и мисля, че можем да го поставим редом с духове, демони, вампири и др.под.

Съгласен съм с Вас, че съществуването на Бог не е нито доказано, нито отхвърлено и трезвомислещият човек не трябва категорично да взима страна по този въпрос. Моето възражение срещу тезата за Бога е по-скоро по отношение на неговия образ в религиозните доктрини и вярвания, а не по същество. От друга страна, ако някой твърди, че е видял летящи в космоса охлюви с гравитационни двигатели (каквито, съгласете се, не съществуват), това означава ли, че аз не трябва да се доверя на здравия разум и логика и да отхвърля твърдението, а да приема версията му за вероятна, само защото не мога да докажа с убедителни доказателства, че такива космически охлюви не съществуват.

Всъщност идеята ми е, че не най-силните измислят Бог, а че тази идея по принцип възниква в човешките общества съвсем спонтанно и първоначално не е налагана умишлено. Това може да се наблюдава в примитивните общности, които все още съществуват в наши дни. Едва на по-късен етап, когато обществата се разрастват и усложняват, религиозните институции взимат връх и започват да налагат своята удобно нагласена версия, експлоатирайки невежеството и страха на хората за свои цели и изгоди.
цитирай
7. stamenmihalevski - Явно държите да си пишем на "...
03.11.2013 14:56
Явно държите да си пишем на "вие" :))) ОК, дано не съм ви обидил тогава с обръщението си към вас в предишните си коментари. Приемам отговора за точен и ясен. Щом не можем да докажем или отхвърлим съществуването на душата, значи нека и нея я приемем за нещо вероятно, но недоказано и да не спорим за съществуването или несъществуването й, защото ще си спорим докато стигнем до там, докъдето всички сме се запътили - до под земята(ако естествено някой преждевременно не докаже съществуването или несъществуването й)...
цитирай
8. kordon - от kordon до stamenmihalevski
03.11.2013 15:57
Прочетох коментарите ти под статията "Абортите и тайните знания на поповете" в блога на freeoldmen и уважавам критичния ти поглед и логика.

Поне от моя гледна точка "Бог" и "душа" са вещи с неустановен статут, т.е. липсват убедителни свидетелства за тяхното съществуване или обратното. Поради това смятам за неразумно да ги приемам или отхвърлям, само защото имам свои виждания, които клонят в едната посока. Лично за мен е по-вероятно да няма Бог, но в никакъв случай не бих се обзаложил за това и не бих защитавал категорично тази позиция. Но ако все пак такъв съществува, съм по-склонен да приема концепцията на Деизма за Бог "само" като първопричина, а не представата за него, налагана от основните религиозни доктрини, вкл. и християнската. Деистичното учение отрича неговото съществуване като личност, както и неговата намеса и контрол над събитията в природата и обществото. Тази идея ми изглежда по-симпатична и по-логически оправдана. Което не означава, че е вярна, разбира се.

Не държа непременно на официалното обръщение, но го използвам при първите си контакти, а понякога и след това. Зависи и от събеседника...

Поздрави!
цитирай
9. vmir - Проблемът е в смисъла на понятието "творение",
03.11.2013 17:26
в което някои влагат само смисъла, който ги устройва на ниво ежедневие. Така "творение" става, което ще кажат за момента, но без да има обозрима връзка с отминалите състояния или събития. Например, популярната замяна на Бог с Природа, творчеството на която не се подлага на съмнение, но се разграничава строго от Бога от онези, които персонифицират Бога, без да ги интересува дали не са единствените, които го правят.

Ако човек е в състояние да създаде Бога, но не от охулваните и обругавани богове - претекст за всевъзможни тарикати и мошеници от всевъзможен калибър, а Бог - творецът и водачът на процесите и събитията, той щеше да бъде и твореца на всичко около себе си.

Уви - нищо подобно не се забелязва дори като смътно, неясно и далечно предположение. Точно обратното - няма човек, който единствено със силата на човешките знания и умения, да е способен да сътвори дори най-простата тревичка, камо ли нещо повече...
цитирай
10. kordon - от kordon до vmir
03.11.2013 19:46
Не съм сигурен, че Ви разбирам правилно, а имам известни съмнения, че и Вие не разбирате мен, затова ще се опитам да изясня позицията си накратко.
Аз не смятам и не твърдя, че човекът, с неговите посредствени възможности, е в състояние да създаде Бог под формата на Свръх разум с неограничени способности. За това въобще не може да става и дума... Моята теза е, че Богът, познат от религиозните доктрини, е дело на човешкото въображение, подобно на много други митологични образи – подобно на Зевс, Юпитер, Один, Амон, Индра и т.н. Тъй като хората не са могли да си обяснят природните явления, те предположили, че зад тях стои някаква невидима, свръхестествена сила, която нарекли Бог. Измисленият от хората типаж носи характерни за тях самите черти – притежава чувства, гневи се, обича. Menschliches, Allzumenschliches!
цитирай
11. fenor - Тези представи за религията и науката не са нови...
03.11.2013 20:33
...макар, че в последно време не са много широко оповестявани. Причината е, че активно разпространявания, и победил през последните две столетия атеизъм в крайна сметка доведе човешкото общество до победа на воинстващия цинизъм във всички нива на човешкото общество. Не малка заслуга за това има Аинщаин с прословутата "Теория на относителността". След нийната широка популяризация сред хората се настани пагубната представа че всичко е относително, значи и моралните норми са относителни и всеки може да ги споделя според егоистичните си подбуди. Няма Бог, няма ограничителни порядки, всичко е възможно и свобода означава слободия в порядките. Тук не говорим за религиозен фанатизъм и може би отговорите на вашите екзистенциални въпроси се крият в съобразяване със вашата собствена мисъл изказана по горе:" Това е поредното указание, че персонажът на Бог не е бил измислен случайно, а е роден от естествената необходимост да се създаде ред и организация в човешкия колектив ". За жалост човечеството разруши един полезен ред преди въобще да е помислило готово ли е да създаде необходимия полезен порядък в душите по друг начин. Както виждам някои "велики модерни философи" се готвят да се откажат между впрочем и от представата за душа, което също не е нищо ново, знаем го от нечии агитации през последните стотина години. Не чухме обаче с какво ще заменим това знаменателно понятие? Преди да отрежем стъпалото на което висим редно е да създадем някакъв постамент на който да стъпим. Светът се е крепил хилядолетия на тези "остарели" представи.
цитирай
12. kordon - от kordon до fenor
03.11.2013 23:00
Принципно съм съгласен с Вас, че обществото и индивидите в частност имат жизнена потребност от ограничителни порядки, както и споделям Вашата загриженост от моралния статус в съвременния социум. Трябва да отбележим обаче, че всички поколения са изпитвали усещането, че по тяхно време моралът е в критично състояние, така че нашите тревоги не са нещо ново.

Искам да обърна внимание на Вашата реплика (която приемам за правдива), че „Преди да отрежем стъпалото на което висим редно е да създадем някакъв постамент на който да стъпим”. Аз мисля, че ние сме изградили такова стъпало, фундамент за което е послужил добрият стар морал на нашите предци. Ние приемаме, че религията, Бог и моралните принципи, които те са въплъщавали, са били онзи фактор, който е възпирал хиляди години индивидите от самоуправство, от анархия, от безогледно насилие. Очевидно човекът трябва да изпитва здравословен страх от нещо (Бог), за да бъде принуден да спазва общоприетите норми, когато все още са липсвали необходимата обществена организация и съответните институции. С течение на времето обаче тези норми в по-усъвършенствувана форма са били вградени в правните системи на обществата и днес играят ролята на сдържащ фактор. А сплашващата функция на Бог днес е поета от държавните институции – съд, прокуратура, следствие, полиция, т.е. от съдебната система. Изглежда Бог и религията вече не са необходими и не само от тази гледна точка, а и като „авторитетни” тълкуватели и разяснители на природните явления и света като цяло. Това, разбира се, не означава, че всичко вече е идеално...
цитирай
13. germantiger - АБСОЛЮТНО КАЧЕСТВО - постинга!
04.11.2013 02:21
Великолепно аргументирано, поне за тезите които защитаваш!

Надявам се, да прочета подобен постинг и с авторство или аргументи от "другата страна".

Не е тайна (за познаващите ме, вкл. и ти), че аз съм близо или по-близо до твоята гледна "точка".

Този ти постинг за мен е ИЗКЛЮЧИТЕЛЕН, поставям го сред вероятно НАЙ-СИЛНИТЕ ТИ ПОСТИНГИ ВЪОБЩЕ, казано на шега в "топ 3"!
...

Тези дни (цитирайки те и споменавайки за теб) ще го прочета на няколко познати вън от нета, качвайки го на КЕТ-а ми!
цитирай
14. germantiger - ...
04.11.2013 02:40
Все пак между човека и животното като съзнание и разум (поне за мен и не само според мен) има пропаст, ПРОПАСТ?!

Не се съмнявам, че еволюционизма има своите аргументи за човешкия вид и това "творение", но, за мен има едно НО.

Допускам душата и човека като Божии творения.
цитирай
15. fenor - до kordon...
04.11.2013 08:14
...Приемам представата Ви, "че всички поколения са изпитвали усещането, че по тяхно време моралът е в критично състояние, така че нашите тревоги не са нещо ново" - по принцип! Разликата е, че в нашето време благодарение успехите на науката и широкото разпространение на нейните достижения опасноктите за човешкото общество неймоверно нарастват. Разрешение на това противоречие е възможността, а и необходимостта да нараснат моралните ограничителни норми, а такъв процес за съжаление не се наблюдава. Освен това да не забравяме, че идеята за Бог освен ограничаващи морални норми винаги е въвеждала и поощряващи такива. За човека е невъзможно моралното съвършенство, но то трябва и може да бъде негова постоянна цел, която да следва. За това му е необходим подходящ модел. Споделям по принцип разсъжденията за ролята на съдебната система, но тя засега е далеч не само от съвършенството, не дай боже, но и от общочовешките морални представи. Има голяма истина в това, че нашето българско общество е достигнало в определен момент "добрия стар морал" чрез домашните трудови и празнични, както и родови взаимоотношения, осъществявани в рамките на традиционната българска празнична система, взаимоотношения които с лека ръка разрушихме.
цитирай
16. batogo - !!!:))) Перфектен постинг, документиран и аргументиран!
04.11.2013 12:03
Ще добавя моето скромно мнение, а то е, че Бог е Цялото, обединяващата енергия на Чистото творческо съзнание, на Висшият разум и на Живота, които са в основата на Вселената. Всичко останало, целият материален свят, всичко видимо е проявление на Цялото-Бог. Всяко човешко същество е уникално проявление и изживяване на Цялото-Бог - малка вселена, образ и подобие на Голямата Вселена, основаваща се на Вечните Вселенски Закони на развитието и тяхното материално проявление. Затова е казано: Познай себе си и ще познаеш Бога. Ето ви една вдъхновяваща мотивация да експериментирате и творите във всеки момент от живота си, без да пречите на другите да го правят... Поздрав!
цитирай
17. germantiger - ...
04.11.2013 18:16
Аз предполагам, да не кажа почти убеден съм, че има Бог.

Обаче съм убеден още по-силно в друго - че Той не е това, което хората са натворили в религиите.

Не се съмнявам в Бог, а съм отвратен от човешката представа за него.

...

Бог да го прости дядо ми казваше - аз в Бог вярвеам, но не вярвам в църквата на земята!
цитирай
18. kordon - от kordon до germantiger
04.11.2013 18:42
Сърдечно ти благодаря за добрите думи и за положителната оценка!

Напълно съм съгласен с твоето твърдение, че „между човека и животното като съзнание и разум (поне за мен и не само според мен) има пропаст”, което вероятно е провокирано от финала на моя материал, където заключавам, че „Homo sapiens е един от многото животински видове на планетата Земя”. Аз дори бих стигнал и по-далеч, заявявайки, че човешкият организъм и преди всичко човешкият мозък е може би най-високо организираната материя на нашата планета, а е възможно и във Вселената (последното е само предположение). Това следва да ни напомни, че наред с гордостта (ако изобщо може да става и дума за гордост) ние носим и огромни отговорности пред себе си, пред живота и пред природата въобще. Ние сме единствените, които можем да променяме природните характеристики в такива огромни мащаби и които можем да взимаме съзнателни решения. Отговорността за нашето бъдеще и за това на другите живи организми, за запазване на различните хабитати и за съхраняване на биологичното разнообразие е наша, защото ние сме единствените, които можем да съзнаваме последствията от своите действия и от въздействието им върху околната среда.

„Допускам душата и човека като Божии творения” казваш ти и аз отново се съгласявам с теб, че тази вероятност не бива никак да изключваме, защото аз поне не познавам доказателство против неговото съществуване (както впрочем и обратното).

Бъди здрав!
цитирай
19. kordon - от kordon до germantiger
04.11.2013 19:17
Аз не зная дали има или няма Бог, но също като теб смятам, че ако такъв съществува „Той не е това, което хората са натворили в религиите” – едно гневящо се, отмъстително същество, което човеците са натоварили със собствените си недостатъци и характеристики. Проблемът е, че не малко хора все още вярват на тези примитивни басни и дори се опитват да наложат на останалите своите наивни представи.
цитирай
20. kordon - от kordon до fenor
04.11.2013 21:40
Искам да започна с Вашето изказване, което изцяло споделям и което много ми допадна, че за „човека е невъзможно моралното съвършенство, но то трябва и може да бъде негова постоянна цел, която да следва”. Да, ние сме длъжни да търсим съвършенство в морала, както и във всички други начинания впрочем. За съжаление моралните принципи в момента не са задължителни и не могат да бъдат наложени със силови методи, в което се състои голямата дилема. На нас наистина ни е „необходим подходящ модел”, но по какъв начин той трябва да бъде прокаран и внедрен в общественото съзнание? Дали трябва да бъде държавна политика, която да се осъществява във възпитателните и учебните заведения на всички нива – от детските градини до висшите институти? Може би трябва да се изисква спазването на моралния кодекс в журналистиката, политиката, бизнеса и изобщо във всички области на човешката деятелност. Но това би могло да се осъществи само с активната подкрепа и ангажимент на обществеността, защото държавата – това сме ние, нейните граждани и ние решаваме как тя да функционира, въпреки че на много от нас това не ни е ясно. Според мен въпросът за морала е от първостепенна важност за духовното оцеляване на обществото, но аз собствено не съм в състояние да дам точен отговор как да бъде решен той. Това е проблем на всички нас и всички ние трябва сме обвързани с неговото разрешаване.
цитирай
21. oranjevia - Ако бог няма, то цялата сложна вс...
04.11.2013 22:31
Ако бог няма ,то цялата сложна вселена със всичките и планети и явления,перфектна до последното законче природно-сама ли ще се появи?И накрая ти-в размисъл има ли го,няма ли го?Твърде е гениално за да е низ от случайни събития.Вселената е превърнатата в материя мисъл на бога-тъй твърдеше една от най-древните религии.
цитирай
22. nbrakalova - Аз не зная дали има или няма Бог, но ...
05.11.2013 10:52
kordon написа:
Аз не зная дали има или няма Бог, но също като теб смятам, че ако такъв съществува „Той не е това, което хората са натворили в религиите” – едно гневящо се, отмъстително същество, което човеците са натоварили със собствените си недостатъци и характеристики. Проблемът е, че не малко хора все още вярват на тези примитивни басни и дори се опитват да наложат на останалите своите наивни представи.


Като креационист, аз вярвам, че има Бог, а ако „Той не е това, което хората са натворили в религиите”, не би следвало те да бъдат спирачка в търсенето на истината за Него и пътя към Него. "Понеже това, което е възможно да се знае за Бога, им е известно, защото Бог им го изяви. Понеже от създаването на света това, което е невидимо у Него, вечната Му сила и божественост, се вижда ясно, разбираемо чрез творенията; така че човеците остават без извинение. … те, които замениха истинския Бог с лъжлив и предпочетоха да се покланят и да служат на творението, а не на Твореца, " (Римл. 1:19,20,25)
цитирай
23. nbrakalova - Моето възражение срещу тезата за ...
05.11.2013 10:56
kordon написа:
Моето възражение срещу тезата за Бога е по-скоро по отношение на неговия образ в религиозните доктрини и вярвания, а не по същество.


Официалните религиозни доктрини са в по-голямата си част човешки, често създавани с меркантилно-егоистични или фанатични мотиви, непочиващи на Библейска основа (имайки предвид и християнската цивилизация). В този смисъл, на сравнително проучване и критика трябва да се поставя преди всичко не съществуването на Бога, а религиозните институции и техните спекулативни доктрини, което приемам като акцент на постинга. (Не забравям още, че на средновековните клади са запечатали своята вяра в Бога както миряни, така и хора на науката.)
цитирай
24. nbrakalova - (1)
05.11.2013 11:01
kordon написа:
За съжаление моралните принципи в момента не са задължителни и не могат да бъдат наложени със силови методи, в което се състои голямата дилема. На нас наистина ни е „необходим подходящ модел”, но по какъв начин той трябва да бъде прокаран и внедрен в общественото съзнание?


Тъй като за мен моралът е нравствена величина, не мога да приема допускането той да подлежи на научно-експериментален лабораторен подход, та да бъде поставен в изследователска епроветка. В контекста на Библията, моралът не е "инстинктивно изобретен" и "естествен продукт от развитието на човешките култури", както и не е вътрешно присъщ на естествения човек. Противоречейки на самата му същност, по никакъв начин моралните принципи не могат да бъдат задължителни, а са въпрос на личен избор. Докато моралът е атрибут на Бога, то той не е наложен като програмиран в човека. Като задължителна програма, т.е. заложен като инстинкт, той би загубил своя смисъл и основание. Да се осъзнае необходимостта от правила, все още не означава, че те са част от човешкото естество, а оттам и на човешкото общество, независимо от фазата на историческото му, материално или научно развитие, което поставя необходимостта тези "препоръчителни" правила да бъдат налагани отвън, т.е. чрез гражданските закони и обществените институции. Що се отнася до другите "видове", за разлика от човека, правилата при тях не са въпрос на морален избор, а са закодирани чрез инстинкта.
цитирай
25. nbrakalova - (2)
05.11.2013 11:01
Образът на Бог като "един вид плашило", ако добавя, и изискващо да бъде умилостивявано, има общо с езическата представа за боговете и поклоненията, свързани с това, но не и с християнския Бог, Който, за разлика от тях, пръв проявява инициативата за възстановяване на отношенията и Който в името на това сам става жертва... Не страхът мотивира отношението на християнина към Бога, а страхопочитанието и изграденото във времето доверие. Ако религиозните институции столетия наред са учили друго, то стигаме отново до човешки доктрини, които трябва да се сравняват и ревизират в светлината на християнския първоизточник. Опитът за това не би трябвало да спира с Реформацията и ролята не само на германския протестантизъм.
Един от въпросите, които си задавам е – защо древните хора, осъзнали необходимостта от морал, са го създали, а днес голямата част от високо интелектуалното и технологично поколение, получило наготово този морал "от предците ни", отхвърля с досада идеята за правила, а него, моралът, счита за излишна отживяла тежест? В същото време претенциите за справедливост са водещи. Изискванията за справедливост обаче не са ли, когато и там, където моралът липсва?

Постингът буди многопосочни размисли, които категорично не са излишни.
цитирай
26. nbrakalova - (1)
05.11.2013 11:08
Понеже ставаше дума за Айнщайн, си позволявам да спомена част от цитати, с които разполагам в книжен и електронен вариант:
- “Аз искам да знам как Бог е сътворил този свят. Аз не се интересувам от този или онзи феномен, от спектъра на този или онзи елемент. Аз искам да узная мислите на Бога; всички останали неща са детайли.” (АЙНЩАЙН, цитиран в “Einstein: The Life and Times” by Ronald Clark, London, Hodder and Stoughton Ltd., 1973, с.33).
- “Колкото по-дълбоко човек прониква в тайните на природата, толкова по-голяма става неговата почит към Бога.” (АЙНЩАЙН, цитиран в Brian 1996, 119).
- “Разглеждам една картина, но моето въображение не може да пресъздаде външността на нейния творец. Гледам един часовник, но не мога да си представя как изглежда часовникарят, който го е създал. Човешкият разум не е способен да възприема четири измерения, как тогава е възможно да разберем Бога, за Когото хиляда години и хиляди измерения са като едно?” (АЙНЩАЙН 1997, 171).
- “Науката без религията е осакатена, религията без науката е сляпа.” (EINSTEIN 1967, 30).
- “Всеки, който се занимава сериозно с наука, постепенно се убеждава, че един Дух се проявява в законите на Вселената; Дух, Който е безкрайно по-могъщ от духа на човека и пред лицето на Когото ние, с нашите скромни възможности, трябва да се смирим. По този начин научните изследвания водят към едно специфично религиозно чувство, което е твърде различно от наивната религиозност.” (АЙНЩАЙН, цитиран в “Albert Einstein: The Human Side” by Dukas and Hoffmann, Princeton University Press, 1979, 33).
- “Сигурно е, че една увереност в разумността и познаваемостта на света, увереност, която е сродна с религиозното чувство, стои в основата на всяка научна дейност от по-висок ранг.
Тази твърда вяра, която е обвързана с едно дълбоко чувство – вярата в един Върховен Разум, който разкрива себе си в сетивния свят, всъщност изразява моята представа за Бога.” (EINSTEIN 1973, 255).
цитирай
27. nbrakalova - (2) Айнщайн
05.11.2013 11:08
- “Най-прекрасната и най-дълбинната емоция, която можем да преживеем, е усещането за мистичното. То посява семената на всяка истинска наука. Този, който не познава това усещане, който е загубил способността си да се възхищава и да благоговее, прилича на жив мъртвец. Дълбоката емоционална увереност в съществуването на една Върховна Разумна Сила, която разкрива себе си в неразгадаемата Вселена, формира моята представа за Бога.” (АЙНЩАЙН, цитиран в Margenau and Varghese 1997, 140).
цитирай
28. kordon - от kordon до nbrakalova
05.11.2013 17:58
Изказванията на Алберт Айнщайн свидетелстват, че той вярвал в съществуването на „Върховна Разумна Сила”, сътворила материята, енергията и духа, но е отхвърлял като наивни представите, залегнали в религиозните доктрини, включително и в Стария завет. Разбира се, Айнщайн (или който и да е друг) не е последна инстанция и не можем да приемаме твърденията му като доказателство, колкото и да ни харесват. Аз ги използвах като подкрепа на моята теза, в която те добре се вписват според мен. Но докато големият физик е убеден в съществуването на такава Висша сила (което е негово право), то аз се възползвам от правото си да се съмнявам във всичко, за което нямам сигурни доказателства и което не съответства на моята логика (която си давам сметка, че все пак е ограничена).

Длъжен съм да подчертая, че аз не съм убеден в правотата на моите изводи, а изложената по-горе моя позиция е просто опит за разсъждение върху тая щекотлива материя, един вид упражнение по логика, вдъхновено от желанието ми да разбера какво представлява и как функционира светът. И тъй като многократно съм грешал, допускам, че е възможно и тук да съм сбъркал. Това обаче предстои да разбера...
цитирай
29. nbrakalova - от nbrakalova до kordon
05.11.2013 19:46
Най-чистосърдечно и в този смисъл приемам размислите в постинга. Споделеното от мен мнение, както и цитатите на Айнщайн, не са с цел натрапчиво да контрират или да се наложи промяна в посоката на разсъжденията, а е ответна размяна на мисли от креационистичната ми позиция. Вярно е, че съм прекалила с обема, но Вие знаете колко ограничен е кръгът на хората, владеещи изкуството да се изразяват с малко думи...
цитирай
30. minevv - красиво
07.11.2013 08:56
удоволствие бе да я прочета.
цитирай
31. zarenkow - Поздрави. Не ми се ще да си разваляш настроението с различието от моя страна.
20.12.2013 22:41
Интересно ми беше да прочета системни грешки, които се правят отново и отново и се питам аз ли съм невиждащ ? Според мен съвсем различно стоят нещата. Религията е както се казва три в едно. Първо , всяка религия кодира правилата за създаване на общество, в което е смисълът и, според мен най великото човешко творение , а не има или няма Бог или е плод на далавераджия. :))) . Второ съдържа гениалния психологичен механизъм за изпълнение на тези правила, независимо, че противоречат на цялата човешка природа. Това алтруизъм, моногамия, любов към ближния, потискане на системната конкуренция, която сме принудени да упражняваме в обществото, защото споделяме едни и същи ресурси. Третото, но не най маловажното е Бог с присъствието , който ни спасява от така създадените психосоматични напрежения . Резултат са от принудата да вършим неща против природата си и се преодоляват именно чрез познатата техника позната на психолозите - изтласкване. Т.Е има сила и мъдрост по силна от нас която ни принуждава, а не защото ни идва от вътре. Разбира се всичко това с обяснима представа за света и впечатлителните персонажи работи безотказно. Както и да е бях писал доста за това, но почти никой не коментира , поне да ме напсува :))) затова и махнах всичко вече. Явно не съм представил добре и разбираемо нещата. Има още много неща , с които не мога да се съглася. С морала например. Морала не е нищо повече от логическо следствие именно на ценностната система кодирана в религиите или днес в конституциите и законите. Би трябвало да ни удивлява факта, че няма общество без религия и да ни кара да се запитаме, а защо е така? Защо няма изключение не е ли обратното , има общество защото има религия. Съвсем подредени са нещата но... Колкото до Бог и Създател е явно, че ние създаваме Бог но Създателят нас :))) Отново поздрави.


цитирай
32. kordon - от kordon до zarenkow
21.12.2013 19:24
Нормално е да имаме различно мнение щом сме различни личности. А дали някой от нас е прав, това ще покаже бъдещето. Може аз да греша, може ти да грешиш, а може и двамата да бъркаме. Кой знае...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: kordon
Категория: Политика
Прочетен: 1652334
Постинги: 399
Коментари: 2041
Гласове: 1727