Кой уби Христо Ботев?

На 1 юни (20 май по стар стил) четата на Христо Ботев е в подножието на връх Вола. Предния ден той е написал писмо на апостола на Врачанския революционен окръг Стоян Заимов да приготви четата и да излиза в Балкана. Заимов му отговаря, че е по-добре да превземат Враца, в която редовната турска войска била само 200 души. Стратегът на четата Никола Войновски, единственият завършил военно образование, отклонява предложението, защото по стратегически съображения трябвало да стоят на свободно място. Малко след това идва Митю Хаджиангелков и съобщава, че вечерта от Горна и Долна Кремена, Старо и Влашко село ще дойдат над 500 души при костеновския мост. На уреченото място никой не се явява. Четата на Ботев тръгва към Вола. Там намират една овчарска колиба, вземат 5-6 агнета и ги пекат. Овчарят иска пари, а Ботев му отвръща: "И аз народ съм дошъл да освобождавам", но му дава 4 турски лири. Тогава съгледвачите съобщават, че идва турска войска и четниците заемат позиция около Вола - по върховете Купена, Камарата, Клена и Околчица. На свечеряване битката утихва. Щабът на четата прави съвещание. Ботев е седнал в средата, отдясно е Перо Херцеговинеца (Петър Спасов Симеонов, наричан още Македонеца), до него са

Г. Апостолов и Сава Пенев, а отляво Никола Обретенов, Димитър Тодоров-Димитрото и Димитър Габровеца-Тодорчето. Ботев се надига иззад камъка да види какво става. В този момент се чува изстрел и той пада убит. От всички присъствали там оживяват само Никола Обретенов, Димитър Тодоров-Димитрото и Сава Пенев. Спомени обаче пишат почти всички живи участници в четата. Така се раждат мистериите около въпросите кой, къде и как уби Ботев.

През 1878 г. в Русе Стоян Заимов записва спомените на Никола Обретенов, но записките попадат в Захари Стоянов, който ги използва в книгата си "Христо Ботйов. Опит за биография", писана през 1889 г. Летописецът на българските въстания пише две основни и... неверни неща - на връх Вола куршум уцелил Ботев в челото и той паднал под разцъфнал шипков храст. По-късно споделял, че загърбил истината, защото смърт от куршум в челото му се е видяла по-героична.

Иван Вазов се доверява на четника Христо Иванов от Сопот, който казва, че Ботев е убит при Веслец от 2000 души башибозук. Народният поет пише стихотворението си "Веслец", публикувано в стихосбирката "Тъгите на България". През 1880 г. Столичната община приема стихотворението му за историческа истина и кръщава "Веслец" една от улиците на града. Вазов се разкайва и казва, че той е причината да се именува улица на едни врачански лозя.

През 1900 г. Стефанаки Савов (б. а. - дядо на Стефан Савов) води група във Врачанския балкан, за да установи лобното място на Ботев. Стигат до извода, че е убит в подножието на връх Клена. Тези спомени са публикувани в сп. "Родина", кн. 1 от 1901 г.

Същата година комисия от 9 четници трябва да каже къде точно е убит Ботев - по повод на 25-годишнината от подвига му предстои изграждане на паметник. На 20 май тя стига до извода, че "главното сражение е станало на върховете Околчица, Камара, Клена и Голата могила" (наричана още Купена), и се решава паметникът да е на връх Околчица, като на "място видно, лично достъпно и близо до последното сражение".

И този вариант за лобно място на Ботев не се приема.

През 1926 г. литературният критик Боян Пенев прави ново проучване. Той обаче се основава изцяло на Захари Стоянов и казва, че Ботев е убит на Вола. Само година след него Никола Обретенов, касиер на четата, без да познава имената на местностите, също тръгва по стъпките на войводата и казва, че Ботев е убит южно от връх Вола, в подстъпите към връх Камарата. През август комисия от Министерството на просветата с Димитър Страшимиров и проф. Йордан Венедиков също проследява пътя на четата, намира мястото на последния бой и казва, че Обретенов е прав. През 1953 г. друга комисия от БАН начело с акад. Михаил Димитров потвърждава тези изводи.

Днес обаче си вярваме, че Ботев е загинал на Околчица на 2, а не на 1 юни и всяка година там се провеждат тържествата за падналите за свободата на България.

След като е говорил пред Стоян Заимов за последния бой на четата,

Никола Обретенов потъва в дългогодишно мълчание.

Той го нарушава чак през 1915 г. пред Евгени Волков, който поради многобройните слухове търси истината за смъртта на Ботев. Пред Заимов през 1878 г. той казва, че Ботев "с излизането си биде убит, като го удариха няколко куршума у гърдите от скритите наблизо черкези". Пред Волков обаче твърди, че Ботев е убит с куршум в сърцето, след като турците са се оттеглили от бойното поле: "Четата беше вече заминала надолу към извора. В това време Хр. Ботев се изправи, да види дали няма някъде неприятел, и откъм изток, от тази страна, където беше нашата чета, изгърмя една пушка, без да видяхме кой стреля, и го удари право в сърцето. Веднага той падна, не продума нищо." Този пасаж още повече засилва слуховете - изстрелът идва не откъм позицията на турците, а от мястото, където е четата. Никола Обретенов саморъчно подписва записките на Волков, удостоверявайки, че те са истина.

След 10 години обаче той обвинява Волков, че произволно вписвал в текста географски посоки ,и пак опитва да опровергае слуховете пред в. "Независимост" в броевете от 31 май и 1 юни 1926 г. Тогава синът на баба Тонка казва: "След прекратяване на сражението не се чуваха никакви гърмежи, нито пък изсвири втора тръба. Ботев се повдигна, непредизвикан от нищо, но просто като войвода, за да види какво става с момчетата - отиват ли към извора. Аз съм уверен, че ако някой от нас се беше надигнал, куршумът щеше да удари него. Имало е някой, който се е целил, но не предполагам да е следял Ботева."

На въпроса "Кой уби Ботева?" Обретенов отговаря: "Ний не виждахме никакъв неприятел, никакъв черкезин и никаква пушка повече не пукна, макар Заимов да пише, че между нас и черкезите е имало престрелка до тъмнина. Черкезинът Джомбонес на 21 май сутринта в Челопешката гора уби Перо, а Апостолов със светкавична бързина го свали от коня."

Обретенов нарочва Джомбонес за убиец на Ботев. По-късно се явява и друг убиец - местният търговец Джамбаз Мустафа, който сам се хвалел из кръчмите. Неоспорими факти няма - все пак, за да не е българин, значи турчин трябва да е убил Ботев. От всичките бележки логичен е въпросът: кога Никола Обретенов казва истината?

По същото време Боян Пенев в кн. 5-6 от 1926 г. на сп. "Златорог" пише:

"Поетът е убит от българи

Един българин от Враца се изповядал пред митрополит Константин, че след разпръскване на четата намерил Ботев скрит в една пещера, ограбил го и го блъснал в скалистите бездни." И по-надолу: "Мнозина четници са предадени и избити от българи, някои са хвърлени в пропастите на Врачанската пещера." Всъщност Боян Пенев не казва нищо ново - още след убийството на Ботев из средите на хъшовската емиграция в Румъния и в Диарбекир, където са заточени неговите четници, се говори, че Ботев е убит от свои. Подобно нещо пише и Никола Обретенов, когато обяснява арестуването си и държането си пред турския съд: "Тодор Стойков от Микре, Ловешко, и Пенчо Йовчев, като мислили, че ще ги избавят, убили другарите си и ги обесиха, макар че бяха малолетни. От тях излезе легендата, че Ботев е убит от четниците си."

И вместо да разсее мистерията, Никола Обретенов я задълбочава с противоречивите си показания.

Единственият неоспорим факт, потвърден от всички писали за четата, дори и от Н. Обретенов, е, че преди смъртта си Ботев е бил близо до отчаянието. Косата и брадата му са посивели за ден, дрехите му били окъсани от козите пътеки. Преди да ядат агнетата, хората от неговия щаб му обуват цървули, защото от ботушите му са останали само горнищата. Ботев е напълно разстроен от това, което вижда, и от бездушието на народа, който е тръгнал да освобождава. На всичко отгоре цял ден четниците остават без вода. Тогава войводата казва на Перо Херцеговинеца: "Моето мнение е, понеже отнигде помощ няма, затова, ако искате да ме последвате, да отидем в Сърбия." Тогава Перо му възразява: "Ако направиш такова нещо, да оставиш четата на произвола, ще изгубиш всичко, което си направил досега."

Едва през 1927 г. Никола Обретенов се сеща, че Перо добавил: "Затова предпочети да те убият, отколкото да оставиш четата.

Мистерията задълбочава братът на поета Кирил Ботев, също участник в четата, който почти до смъртта си избягва да говори как е загинал Христо. Едва в края на 30-те години на миналия век той дава няколко интервюта. В едно от тях пред В. Христу казва, че се доверявал на спомените на Димитър Тодоров-Димитрото, който присъствал на смъртта на брат му. Димитрото му разказвал, "че Христо бил станал и отишъл напред, към гребена, просто за да се отдели от групата около него. В това време се чува изстрел." Кирил често казвал: "Лично аз не съм писал спомени и нямам намерение да пиша, защото онези истини, които зная, ще засегнат мнозина."

Едни посочват Никола Войновски, защото единствен в четата разбирал от военна стратегия и Христо Ботев му пречел. Други казват, че убиецът на Ботев е Перо Херцеговинеца заради свадата му с Ботев преди смъртта му, трети изказват още по-смелата хипотеза - Никола Обретенов, защото в спомените си винаги дава объркващи факти - значи се чувства гузен. Едва ли ще има отговор на тази загадка.

Григор Николов, Вестник "Сега"

Аврам Бакалина. Много, ама много важно е да се знае това!

правилното е ХРИСТО БОТЙОВ!!!

от Никола ОБРЕТЕНОВ .Този факт се премълчава,за да не се омаскари образът на Баба ТОНКА.Преди години в разговор с един редактор ми бе казано,че в Народната Библиотека се пазят документи,които потвърждават този факт-засега секретни!

Друг е, но е пак от щаба на четата. Той е известен със снайперистката си стрелба, а в такива условия такъв изстрел може да произведе само снайперист. Какво да се прави и Ботев/ съвременен вариант / на времето е пратил Стамболов да убие Каравелов в името на революцията

Защо подминавате един потресаващ факт: Това че Първи революционен окръг е изпълнен с предателства. В предателството на Левски участвуват голяма част от самото ръководство на Ловешкия централен комитет. В неговата територия се извършва нападението в Арабаконак, довело до разбиването на комитетите в този окръг. Левски е отивал в Ловеч да пренесе архивата и парите във Втори революционен комитет - Велико Търново. Разгромен е целия Първи революционен окръг. Какво е можел да направи по-късно Стоян Заимов. Нищо. Неговата вина е, че е подвел Букурещкия комитет, че народът е готов да въстане. На тази уловка, Ботев е тръгнал с чета към България. За смъртта на Ботев не е виновна някаква личност, а голяма част от избягалите революционери в Румъния. Те са създали невярна представа в революционната емиграция, че в България ври и кипи. Панагюрския революционен окръг е направил достатъчно за изграждането на представата във Великите сили, че в Османска Турция един народ е подложен на геноцид. Не е било нужно Ботев да става напразна жертва. Така че, виновници са членове на самия Централен комитет в Букурещ и най-много лъжите на избягалите емигранти от България. НАЙ-ЛОШОТО ЗА БЪДЕЩЕТО НА БЪЛГАРИЯ СЛЕД ОСВОБОЖДЕНИЕТО Е, ЧЕ ПРЕДАТЕЛИТЕ СТАНАХА ГОЛЕМИ ХОРА И РЕШАВАХА СЪДБИНИТЕ НА ДЪРЖАВАТА. ЗАТОВА СМЕ НА ТОВА ДЕРЕДЖЕ. Днес техните потомци продължават деянията на дедите си. ЗАТОВА НЕ СЕ ЗНАЕ КЪДЕ Е ГРОБЪТ НА ЛЕВСКИ, НЕ СЕ ЗНАЕ КОЙ Е УБИЛ БОТЕВ.

Ботев, освен предаден при стъпване на родна земя е убит от наемен убиец. Ашраф. Така е написано на куршима изваден от главата на Ботев. С това наемният убиец е взел грошовете за убийството му. Ние, българите, сме виновни за предателството му. Тони Малинов stoykom@yahoo.com

Величието на подвига на 27-годишния Ботев свети на хоризонта на историята ни!
А това, че е бил предаден е падението на един народ.
Подлеци е имало и ще има, защото червеите пълзят, орлите летят, а кокошките
се хранят с червеи. Живот.....

na6ata istoriya e palna s predatelstva,dosta pe4alno sa BG -natsiyata....

Докато за Хаджи Димитър се предполага ,че останките му са намерени, същото не може, доколкото знам, да се каже за Ботев, Някой има ли повече информация. Вероятно башибозукът е разнасял главата.
По най нови изследвания се счита, че изстрелът в Ботев е отправен от изкусния стрелец Георги Апостолов, с когото е имал жестоко спречкване.

бандата на Сумиста, ама кой е поръчителят? Последното не е съвсем ясно.

човекът който уби Ботев е Георги Апостолов, а човекът който го прикри - Н.Обретенов,. Захари Стоянов който е женен за сестрата на Обретенов също прикрива убийството в Записките.
В действителност на върах се качват петимата - Ботев, Димитрото, Апостолов, Обретенов, Сава Пенев. Една част от тях се разполат по-встрани. Ботев е много обезверен. Той започва да вика "затова ли ме докарахте. Тоя народ не ще да се вдига". Межу апостолите (ОБретенов и Апостолов) и Ботев избухва кавга. от дума на дума става въпрос първо, чия дума струва повече, а после каков да се прави. Ботев смята всичок за загубен, има сръбски паспорт и предлааг да извият за Сърбия. Апостолов като фанатик иска да се съединият със Сливенската иил Търновската чета.. Ботев прекратява разговора и се изправя, а Апостолов решава, че той ще идаде какво си говорят на другите и го гръмва от упор.
Раната на Ботев е от упор - това свидетелства експертизаат правена по-късно. Няма как да е застреляан от турчин. Още нещо - Ботев по това време, е окъсан, омачкан, в дрехи като на обикновен четних, а не на воевода "не прилича на себе си", а най-близкият туричин е на стотина метра. за да разпознае и уцели тази неясен фигура в мрака всеки турчин трябав да е снайперист. Обратно -Апостолов е изключително бърз и точен стрелец.
Има любопитан книга на Пламен павлов със статия за Ботев.

заимов е най-големият предател. През 1875 има решение да се трепе султа. В организацията участват Бенковски и Заимов- бенковски ирганизира 15-20 момчета, които да подготвян бомбаат и дори акостират в Цариград, но издумкват голяма част от средствата, а новиет средства не пристигат. Бенковски пише няколок писма до Заимов - ни вест ни кост. Накрая Бенковски - им казав, момчета ще отида в Букурещ, ако всичок е наред ще напиша "гроздобера започав след еди колок си дни", ако обаче напиша "лозето изсъхна", разотивайте се, работата е пропаднала.
След осем-девет дни харамиите получават писмо с надпис
"лозето изсъхна" (текстът може и да не е дословен, но е по симсъл)
Когато след една година трябав да разпределят апостолите Бенковски подига каваг, че не желае да е в един окръг със Заимов.
когато Ботев пристига във Враца се крие при бабичките, с още двеста човека и казва "аз чакам да се съберат поне хиляда човека и тогаз ще се присъдения". Вбесени четнициет на Ботев му казват - запали Враца - ще излязат. И тогава там на върха Ботев се разплаква. "Право казваше Левски - този народ не е готов"
------------------------------------------
А по-късно Заимов даже има наглостта да пише спомени!
ей голям наглец, ей!

ОТНОСНО ”ЗАБУЛЕНАТА В ТАЙНА” ГОЛГОТА НА ХРИСТО БОТЕВ

Повече от 137 години след легендарния подвиг на Ботевата чета, обстоятелствата свързани със смъртта на войводата, отново са поставени пред българското общество като ”забулени в тайна: Появяват се и силно психологически анализи в някои реномирани списания и вестници (като вестник "Култура" -www.kultura.bg, Над55 и др.). В някои анализи се правят опити, вероятно несъзнателно, да се хвърлят петна върху качествата на Ботев като войвода. Той е имал щаб, съветници, имал е военни ръководители като опитния офицер Войновски и не бива да се омаловажава или отрича неговата роля на войвода. В други публикации се търсят безотговорно пък сензации от комерсиална гледна точка. Както е известно има няколко версии; убит от случаен вражески куршум, в гърдите, в челото, убит от свои четници, нова версия на Ст. Цанев–самоубил се [Ст. Цанев „Мъртвият не може да говори”, в „Труд”, брой 143/26 май 2007 г. стр.17.]. В Интернет са показани изброени какви ли не умозрителни съчинени версии. Похвално е наблюдението, че и блогерите, между коити има много ученици и студенти, проявяват голям интерес към голготата на един от най-великите синове на отечеството ни. Всеки се старае да тълкува нещата по своему, мислейки и вълнувайки се oт фаталното събитие... Съществува опасност обаче от деформиране на историческата истина, така както някои наши и чужди лъжеисторици се опитаха да представят напълно деформирано историческата истина за Баташкото клане. Появяват се много самоинициативни, некоректни изследователи, с незаслужени, неоснователни, възможни несправедливи и недоказани обвинения към някои четници, виновни за гибелта или извършили престъплението. Спекулира се с гибелта на Ботев "забулена в тайна", но струва ми се, че не всички познават добре източниците, документите, онова което е записано на хартия до смъртта на последния свидетел и съвременник на събитията. Не бива да се правят свободни съчинения. Подробности ot проучвания съм публикувал, виж подолу;www.bogomil.blog.bg

Подробните проучвания публиkувах в; научнопедагогическото списание"История"; Бoгомил.В Колев."Относно Гибелтана Христо Ботев", бр.3/2009.стр.52-54 с посочените ползвани литературни източници, също във вестник ' Аз буки", бр.21/28.05-3.06.2008, вестник"Българска армия"бр.16871/13.06.2008, вестник " Избор", Силистра, бр.22(88)/ 6.06-12.06.2008, стр.4-5, бр. в-к " Дума" , бр123/2.06.2010 и др. както и в чужбина.

Публикации в Интернет в моята блогстраница; www.bogomil.blog.bg.Относно голготата на Ботев.постинг от 29.08.2009 и от 27.12.2012 идр.

по моему, когато се пишат такива сериозни исторически материали и се правят достояние на обществото би трябвало да се посочват факти, документи, литературни и исторически източници, включително публикувани и в Интернет.

с поздрав www.bogomil.blog.bg