/ продължение /                              

                       Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

                                                             VI

                                      РАЗВРАТЪТ НА ВОЙНА НОСИ                                                      НЕСПОЛУКА

                Сега, господин генерале, благоволете милостиво да чуете какво пише на друго място в Библията. „Кога отиваш на бой против враговете си, пази се от всичко лошо” (Втор. 23:9). Тая заповед е дал Всевишният на избрания народ чрез Мойсей, слугата Си. Да се пазят от всяко лошо нещо на войната, особено от прелюбодейство - това е основното правило на военния морал на непокварените балкански селяци до ден-днешен.

                Какво донася спазването и какво погазването на тоя морал, най-добре ни рисува историята на израилския народ. Предводител с вулгарен характер не удържа победа. Вулгарният войник на война гине без слава. „Войната е моя” - казва Господ.

                Когато Творецът на небето и земята, Господ над войнствата, има някакво Свое намерение за един народ, тогава никой на света не може да осуети това Негово намерение, дори и самият народ. В случая с израилския народ намерението на Господа е било да направи този народ между всички народи светилник на вярата в Него Единия, Живия, Истинния. За това Господ бе решил да изведе Израиля от египетското робство и го доведе в Ханаан, в земята на Авраама, Исаака и Иакова, в обетованата земя. Този път Израил щеше да измине и бързо, и лесно, с Божия помощ, ако сам не си поставяше спънки по него. Нито фараонът, нито Червено море, нито Амалик, нито всички езически царе и народи между Египет и Иерусалим нямаше да бъдат в състояние да задържат хода на народа, който Бог водеше или наистина носеше с Всемогъщия Си Дух. Но греховете

на самия тоя народ, грехове страшни против Бога, неговия невидим Вожд, го задържали, спирали, връщали назад, завеждали в безпътица и хвърляли в ужасни опасности. При най-малките несполуки, които Бог допускал над тоя народ, за да изпита вярата му, израилският народ лудо роптаел против Господа Бога, и с това роптаене навличал върху си мъки от болести, от змии, поражения от неприятели, скитане в кръг, лутане през пустинята цели четиридесет години. Когато пък тоя народ се покайвал и се отрезвявал, и се очиствал от грях, той тръгвал лесно напред, без мъка отстранявал много спънки и без загуби побеждавал много свои неприятели.

                Да вземем за пример войните против Аморейския и Васанския цар. Мойсей бе пратил свой вестител до Сихон, Аморейския цар, с такава поръка: „Позволи ми да мина през твоята земя ( ще вървим по пътя ); няма да се отбиваме в нивя и лозя, няма да пием вода от (твоите) кладенци, а ще вървим по царския път, докле изминем пределите ти” (Числ. 21:22). Цар Сихон обаче не позволи това, а се осмели, та нападна Израил. И се започна война. И Сихон беше страшно разбит. Също такава участ постигна Ога, Васанския цар. И него Мойсей порази докрай.

                След тия две бляскави победи, които нанесе покаялият се и очистен израилски народ над двамата езически царе, страх обзе всички околни народи. Особено голям страх обзе моавци и мадиамци, когато Моисей стигна със своя народ до техните граници. Твърде изплашени, те си казваха: „Тоя народ изтребя сега всичко около нас, както волът изтребя полската трева” (Числ. 22:4). Но това не стана. А какво стана? Случи се, че избраният народ пак направи сам на себе си спънка на пътя с това, че „начена да блудства с дъщерите на Моава” (Числ. 25:1). А като почна да блудства, той забрави за Бога, Единия и Живия, и своя път, и своята мисия, и се спря в своя ход. И вършеха израилтяните телесно блудство с моавските жени, но с това телесно блудство те вършеха и духовно блудство, тоест оня вид блудство, в което по-късно всички пророци гръмогласно изобличавали синовете и дъщерите на избрания народ. Това духовно блудство, заблуда и помрачение на ума, плод на телесното блудство и още по-страшно от него, се състояло в отпадането от Живия и Един Бог и в покланянето на езическите идоли. Сърцето на народа се прилепи към мъртвите моавски идоли. И моавските дъщери зовяха израилтяните за прелюбодейство - телесно, и духовно. Та наместо израилският народ да поразява моавците, те поразяваха израилския народ. „Те в коварството си постъпиха враждебно с вас, като ви прелъстиха” (Числ. 25:18).

                По закона на греха целият Божий народ трябвало там да бъде поразен и изтребен заради неверието спрямо Своя Бог. Но и този път го спаси Божията милост, която смекчи закона на греха и го спаси само заради праведната ревност на Мойсей и Финеес. Финеес, внукът на Аарон, огорчен от беззаконието, попадна под шатрата на един израилтянин, който беше довел при себе си жена мадиамка за блудство, Финеес нападна ненадейно и ги прободе и двамата с копие. А Моисей заповяда, та обесиха всички народни началници, които вървяха начело на народа в безпътството и разврата. Като видя това с очите си, народът много се уплаши. И покая се народът за греховете си. И едва тогава, след дълъг застой и богозабрава, израилтяните можаха да тръгнат напред. И тръгнаха срещу неприятелите си, покориха ги и завзеха всичките им градове и всичката им земя.

                От това е ясно:

                1. че наред с телесното блудство върви и духовното блудство, тоест отпадането от Истинския Бог, бого-отричането и увличането по лъжовни богове;

                2. че блудството и от единия, и от другия вид носи несполука при война.

/ СЛЕДВА /