Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Май, 2017  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031
Постинг
08.01 12:52 - ЗАЩО БОГ?
Автор: kordon Категория: Други   
Прочетен: 575 Коментари: 4 Гласове:
7

Последна промяна: 21.01 15:28

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

                              ЗАЩО БОГ?                               Автор: Виктор Кордон 

Религията представлява сложен комплекс от разнородни фактори – исторически, културни, географски, икономически, политически, социални, верски и други. Но вероятно в основата и зад възникването на която и да е религия стоят съвсем тривиални причини, коренящи се в нашата психика, която ни прави такива, каквито сме – просто човешки същества със своите предимства и недостатъци – и която определя нашите мисли, решения и действия. Човешката психика, разбира се, е резултат от милионите години еволюция и носи характеристиките (видоизменени и развити), наследени от нашите далечни предци – приматите, бозайниците и тези преди тях. Следователно може да се каже, че всяка наша дейност, в това число и религията, е отражение на вродените у човека и унаследени от животинските ни прародители еволюирали белези, които предопределят цялостното ни поведение в съчетание със съществуващите обективни условия и под тяхно въздействие. Тоест, религията е реакция на съзнанието на отделния индивид и на човешкия колектив като цяло, респективно на обществото, на външните дразнители и стимули и е в съответствие с наследствените ни безусловни, естествени психологически черти.

И така, защо хората стават религиозни? Може би една от причините е, че на нас просто ни е удобно да прехвърлим отговорността за живота и съдбата си в други ръце. Това вероятно се дължи на някаква вътрешна потребност да бъдем закриляни от някого. Коренът на това явление се намира навярно в усилията, които полагат родителите ни за нашето отглеждане, възпитание и добруване, което поражда у нас някаква зависимост от външни грижи. В нашето детство ние сме били безгрижни и щастливи, именно защото не сме имали почти никакви отговорности, включително и за здравето и живота си, защото за нас са се грижили нашите родители. Колко удобно би било това да продължи и след като родителите ни вече ги няма или поне вече не се грижат за нас! Защо тогава някой друг да не бди над нас, да ни помага, да се грижи за нас, да ни смъмря дори, ако се налага? Би било чудесно това да бъде някой, който знае всичко, може всичко и вижда всичко, за да може да ни напътства във всички наши начинания, да ни закриля във всички беди и нещастия, който да бъде наша надежда и който да има обяснение на всички неща. Това би бил един съвършен баща, от какъвто несъмнено имаме нужда!

Ето как се ражда концепцията за Бог като родоначалник на Всичко и като наш строг, но справедлив Баща, от какъвто се нуждаем, подобно на всички бозайници, отглеждани от своите родители. Тоест, Бог заема мястото на нашите родители, което остава празно в някакъв момент от живота ни. Тази празнота изглежда е плашеща за мнозина и те я запълват с някакава външна сила, която именно наричаме Бог. Днес има хора, които заменят тази сила с някаква идеология, партия, личност или с друг заместител, но функцията им е една и съща. Това е феномен, който можем да наречем „синдром на родителския авторитет”, авторитет, който ни е нужен, за да ни напътства и закриля в житейските бури. Следователно Бог (и неговите ерзаци) е продукт на нашата необходимост от бащински грижи, съвети и покровителство, наследена от времето, когато сме били деца и родителите ни са поемали всички отговорности за нас, а вероятно и заложена генетично у нас.

        Това е първична, първосигнална, подсъзнателна нужда от водач, от лидер, от авторитет, от баща, която стадните животни и особено бозайниците изпитват и която е заложена у тях генетично. Човекът като социално, т.е. стадно същество, не е изключение от това правило. Като такъв неговият несъзнателен стремеж е да се довери на авторитет с подходящи за лидерство качества. Неслучайно човешкото общество е организирано на йерархичен принцип с изявен водач, което отговаря именно на стадните му инстинкти, заложени у нас от еволюцията. И тъй като човекът притежава въображение, много по-силно и развито от това на другите видове, той, неможейки да си обясни света и законите, по които функционира, си представя че над всичко стои един върховен лидер, който ръководи всички дела. Този въображаем върховен лидер той нарича Бог. Бог му е нужен и като авторитетен водач, и като баща, и като обяснение на случващото се около него. Тоест, склонността ни да вярваме във висш ръководител, стоящ над нас, е природно обусловена и в нея няма други основания, освен чисто естествените, придобити при нашата еволюция.

Църковниците, от своя страна, усърдно експлоатират тази наша подсъзнателна нужда, изграждайки образа на Бог като строг, но грижовен, любвеобилен, милостив и справедлив отец, който винаги е до нас и винаги е готов да ни помогне. Но, също като в популярните измами, при които ви съобщават изненадващо, че печелите нещо съблазнително, винаги има уловка. Той ще ни даде своите безкористна обич, помощ и благословия, но само ако и ние му дадем нещо (остава въпросът може ли да има безкористност, когато се иска нещо в замяна). Това, което той иска от нас, е нашата безусловна вяра! На пръв поглед ние не даваме нищо кой знае колко ценно и не се налага да бъркаме в джоба си, за да го изпълним. Но истината е, че не той иска това, защото той просто не съществува (или поне не и в този вид, в който ни го описва догматиката), а църковните дейци, които се възползват от нашата наивност и от заложената у нас потребност от бащински грижи. Именно на тях им е необходимо да вярваме безрезервно в Бог (а следователно в тях, защото те се самообявяват за негови представители на Земята), да бъдем абсолютно безкритични и да приспим разума си, за да не виждаме капаните, които са ни заложили, да не забелязваме тяхната собствена корист и да не откриваме нелогичностите, грешките, пропуските и парадоксите, съществуващи в религиозната догма и свещените писания, които ни натрапват. Това е нужно на така наречените свещенослужители, за да живеят на наш гръб.

Да, Бог наистина съществува... но само в съзнанието на хората. Защото не хората са творение на Бог, а Бог е творение на хората и неговото място е там, където е мястото на Дядо Коледа, Великденския заек, Дядо Торбалан, Баба Яга и останалите имагинерни персонажи, създадени от човешкото въображение. А Бог е роден от човешкия ум като лесно обяснение на света и като отговор на необходимостта някой да се грижи за нас. След това тази примитивна и интуитивна първоначално идея е била узурпирана от користни люде, които са я въвели в експлоатация, след като са я надстроили, усложнили и модифицирали така, че да отговаря на техните користолюбиви нужди. Именно поради това църковниците са водели борби помежду си, спорели са жестоко, воювали са, преследвали са и са убивали критиците и са провеждали многобройни събори, на които са решавали по собствено усмотрение какво да включат и какво да изключат от догматичните тези, премахвайки важни християнски текстове, защото не са отговаряли на частните им интереси. Тоест, в религията като цяло няма никаква духовност, никаква святост и никаква нравственост, а само лични и групови изгоди, намерили отражение в църковните канони.

        Идеята за Бог, която някога е отговаряла на примитивните представи на древните общества, днес може да се приеме като опростена формула, която дава лесни отговори на тези, които не искат да се замислят за природата на нещата. В детската възраст на човечеството тази идея е била естествено и разбираемо обяснение за явленията и произхода на света, обусловено от липсата на знания за Природата. По същия начин децата вярват в приказни образи, чрез които в опростена форма им се обяснява случващото се около тях, тъй като неукрепналото им все още и лишено от опит и познания съзнание не е готово за по-сложни отговори. Днес обаче, тезата за Бог в нейната религиозна форма е твърде остаряла и не отговаря на опита и знанията, които човечеството вече е натрупало, и да се вярва в него е все едно възрастен човек да вярва в Дядо Коледа.

        Бог е бил измислен, защото хората от древните общества са се опитвали да задоволят нуждата си да си обяснят случващото се с малкия обем информация, с който са разполагали тогава. Поради липсата на знания, те, съвсем разбираемо, са намерили обяснение за всичко около тях в мистични и свръхестествени сили, а от там и в свръхразума, наречен Бог. Освен това Бог е удобен пристан за хората в нужда, за бедните, онеправданите, болните, гладните, бедстващите, сакатите, воюващите, страдащите и на всички онези, които разчитат на неговото благоволение. Бог е удобен и за свещениците, които извличат изгода от сляпата вяра на масите. И не на последно място, той е удобен и на богатите и на управниците, защото смирява тълпите и прави народа раболепен, търпелив и безропотен (Отдайте, прочее, кесаревото кесарю, а Божието – Богу”/ Мат 22: 21) и може да служи като средство за контрол над него. Именно последните три категории – свещениците, богатите и управниците -  имат най-голяма изгода от прокарването на концепцията за Бог и затова те най-ревностно са я налагали. От много време те са превърнали Бог в инструмент за подчиняване на обществата и затова той е нужен най-много на тях. Като прибавим към това човешката наивност, неинформираността, незаинтересоваността, умствената леност и естествената подсъзнателна нужда от бащинския авторитет, получаваме отговор на въпроса: „Защо Бог?”.

Бог е лесното решение, лесният избор, лесният отговор на наивните и незнаещите, от което се възползват лукавите и користолюбивите, за да забогатеят или да властват безразделно. Ние не знаем дали той съществува, защото нямаме физически доказателства за това, както впрочем нямаме и за обратното. Но ако той наистина съществува, едва ли ще има нещо общо с образите, които му приписват световните религии, защото тези образи са създадени от хората, които са писали текстовете, приети за свещени. И в тия образи съвсем очевидно са въплътени техните наивни представи и вярвания, отговарящи на ограничената информация, с която са разполагали, и на котерийните им интереси. Ако Бог съществува, ако е съвършен (както се полага на един Бог и което е задължително условие да бъде такъв) и ако този съвършен Бог е създал света, то той няма да има нужда да се меси в световните дела, включително и в човешките, както проповядват религиозните доктрини, защото неговото творение ще е създадено по неговия съвършен план, в който всичко ще функционира перфектно отначало докрай, без да се налагат допълнителни намеси и поправки. Бог не би могъл да се меси, не защото няма физическата възможност да го стори, а понеже това би означавало да доизкусурява, ремонтира и поправя произведението си (което е присъщо само на смъртните и несъвършените като нас), което пък означава, че той е сгрешил, не е доизпипал детайлите и не е предвидил всичко. А това, разбира се, е немислимо, това е нелепо, защото Бог трябва да е съвършен и всичко, което прави, трябва да се случва според неговия замисъл.

Тогава остава въпросът защо му е на Бог целият този проект, който ние наричаме Вселена, след като той знае абсолютно всичко, което ще се случи във всеки един момент от самото начало до края? Това дори не може да се определи като експеримент, защото неговият ефект, неговото развитие и неговите последствия са му предварително известни, тъй като той знае всичко. А всеки експеримент се провежда с единствената цел да се наблюдават и изучат резултатите от него. И след като Бог знае всичко това изначално, то за какво му е изобщо да го прави? В това има известна нелогичност, което обаче не може да се приеме като отрицание на Бог, тъй като би било много самонадеяно да си въобразяваме, че можем да вникнем в божествения промисъл... ако той изобщо съществува, разбира се. И докато не открием доказателства за неговото съществуване, ще трябва да приемем, че всичко, което се случва, всички явления, събития, процеси и физически закони са дело на Природата и че може би тя е Богът, който ние не забелязваме и незаслужено пренебрегваме, докато се кланяме на фикции, родени от нашето съзнание!




Гласувай:
7
0



1. krumbelosvet - Интересна постановка на въпроса.
08.01 16:23
Писал съм в блога, че според първата глава на Библията, май Бог не е всезнаещ, нито всесилен.
Дълга и широка е да обясня защо, но ми се струва, че сме ПИЛОТЕН ПРОЕКТ на някоя цивилизация, която може би има и врагове. Ако е така, какво ни остава, освен да се надяваме, че нашите създатели са по-силни. Защото очевидно сме по-скоро ЧЕДА, отколкото биороботи. Твърде много ни е дадено, и РАЗУМ И ЛЮБОВ преди всичко.
цитирай
2. kordon - до krumbelosvet
08.01 17:32
Любопитна хипотеза издигате за вероятността да сме продукт на някаква по развита цивилизация. Не съм се замислял над тази вероятност, но не я изключвам. Без някакви доказателство или поне улики, обаче, не смея да се изказвам по въпроса, тъй като съм почитател на фактите и на логиката, основана на някакви конкретни данни.
цитирай
3. milady - drugata-realnost.com/ДНК-на-Боговете
08.01 20:33
за много години,виктор..
живи и здрави да сме..
а късмета и щастието са
дела лични, а не божествени..
съгласна съм с твоята теза
в това есе..
лично аз, изследвам "идеята " за посяване на
Човешката раса от Чуждоземен високо развит
интелект, и бих ти предложила
няколко интересни автори по темата.

Зекария Съчин
/ има няколко книги на бг. пазар.
а ,последно четох Крис Харди -
амер.антрополог и
книгата и "ДНК на богове '
ще дам и линк.../по горе/
благодаря за чудесния пост.
цитирай
4. kordon - до milady
08.01 22:23
Благодаря ти за пожеланията! И аз ти пожелавам на свой ред здраве, семейно щастие и успехи във всички начинания.
Благодаря и за предложените автори и книги. Очевидно ще трябва да се просветя по темата за възникването на човешката раса от извънземни пришълци или от Чуждоземен високо развит интелект, както се изразяваш ти. Това е интересна теза, която не съм разглеждал в подробности, но която заслужава внимание.
Поздрави!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: kordon
Категория: Политика
Прочетен: 1560139
Постинги: 397
Коментари: 2017
Гласове: 1714